Решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е определено 

Решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е определено  наказване от 4 години и 8 месеца отнемане от независимост за Ю. Р. за държане за разпространяване на повече от 6 кг кокаин, е оставено в действие от Върховния касационен съд.

С присъда Окръжен съд – Кърджали е признал Ю. Р. за отговорен в две закононарушения, осъществени на 28.11.2024 година в гр. Момчилград. Първото е за това, че е управлявал  лек автомобил марка „ БМВ “, модел „ Х6 “, като си е служил с сложени на автомобила предна и задна табели с регистрационен номер, неиздадени от съответните органи, заради което му е наложено наказване „ санкция “ в размер на 500 лв..

Второто обвиняване е, че на същата дата без съответно позволение е държал за разпространяване високорисково наркотично вещество кокаин, като общото чисто тегло е малко над 6 кг и общата му стойност е 1 852 493 лв..

Тъй като високорисковото наркотично вещество е в изключително огромни размери, му е било наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 години и 4 месеца, което да изтърпи при първичен „ общ “ режим, както и „ санкция “ в размер на 40 000 лв.. Съдът е наложил на Ю. Р. едно най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 години и 4 месеца. Делото е прегледано по съкратената процедура и по тази причина наказването на Ю. Р. от 7 години е редуцирано с 1/3.

Делото в Пловдивския апелативен съд е формирано по подаден митинг от Окръжна прокуратура - Кърджали с искане за изменение на присъдата, като се усили избраното наказване отнемане от независимост. Апелативният съд е почел митинга и е нараснал наказването на  Ю. Р. на 4 години и 8 месеца. Той апелира пред Върховен касационен съд решението на съда, но  жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Върховният касационен съд приема, че апелативният съд е постигнал нужното сходство сред осъщественото действие и избраното наказване по тип, размер и метод на изтърпяване, без да накърни правилата на човечност и правдивост. Отмереното от апелативния съд наказание  от седем години отнемане от независимост, понижено с една трета, е правилно отражение на степента на социална заплаха на действието и дееца и на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността условия, заради което не е очевидно незаслужено.

При определянето му съдът е съумял да направи вярна преценка за личността на подсъдимия, като доводите на отбраната за това, че осъщественото от подсъдимия е инцидентна демонстрация в живота му и че той е бил „ замесен “ от други лица в осъществяването на противозаконна активност по разпространяване на наркотични субстанции, не са от подобен темперамент, че да снижат значително високата степен на социална заплаха на действието и да доведат до установяване на по-ниско наказване.

Въззивният съд не е подценил смисъла на метода на живот на подсъдимия, който бил неохолен, съществуването на трудови приходи от правомерна активност, необремененото правосъдно минало, съществуването на четири малолетни деца, за които поставя грижи, като претенцията, че към посочените условия е пропуснал да оцени „ положителното процесуално държание “ и „ направеното признание “ на досъдебното произвеждане, не намира съображение в материалите по делото.

Направеното признание е юридически факт, който има значение при индивидуализация на наказването, като съдът понижава избраното с една трета, и по тази причина самопризнанието не следва да се третира като смекчаващо отговорността събитие.

Решението на Върховния касационен съд е дефинитивно.